Бешевлиев В.

Бешевлиев, Веселин Иванов
Beshevliev, Veselin Ivanov

Дата рождения: 
25/03/1900
Место рождения: 
София
Дата смерти: 
09/10/1992
Место смерти: 
София

болгарский историк , эпиграф и филолог . Член - корреспондент Болгарской академии наук с 1941 г.

Изучал историю и славянскую филологию в Софийском университете ( 1919 - 1920 ) и классическую филологию в Германии - Галле , Йене и Вюрцбурге (1920- 1925 ), где он стал доктором философии . Ассистент (1925- 1929 ), доцент (1929- 1933 ) и чрезвычайный профессор классической филологии в Софийском университете (1933- 1944 ). Действительный член Болгарского археологического института (1933), член - корреспондент Академии наук ( 1941 ). Начальник отдела эпиграфики в Археологическом институте и музее при Болгарской академии наук ( 1958 - 1964 ) и отдела этногенеза балканских народов и исторической географии Балкан в Институте балканских исследований при Болгарской академии наук (1964- 1972 ). Член венгерского восточного общества. Обладатель премии Гердера  в 1972 году. Действительный член Саксонской академии наук с 1974 года.

Работы автора в ВВ

Название Изданиесортировать по убыванию
К вопросу о награде, полученной Тервелем от Юстиниана II в 705 г. Византийский Временник. Том 16 (41).


Публикации: 
Монографии

Гръцкият език в прабългарските надписи. - Годишник на народния археологически музей, 4, 1926, с. 381-429.

Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. - ИЕИМ, 8-9, 1929, с. 149-334.

Първобългарски надписи. - Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 31, 1935, с. 1-162; 32, 1936, с. 1-48.

Вярата на първобългарите. - Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 35, 1939, с. 1-63.

Die protobulgarischen Inschriften. Berlin, 1963, 382 p.

Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, 235 p.

Първобългарски надписи. С., 1979, 296 с.

Die protobulgarische Periode in der bulgarischen Geschichte. Amsterdam, 1980, 546 p.

Първобългарите. Бит и култура. С., 1981, 167 с.

Прабългарски и епиграфски паметници. С., 1981, 184 с.

 
Докторска дисертация

Kritik der bisherigen Ansichten über den Gebrauch des Imperativs und des Optativs im griechischen Gebet. Würzburg, 1925. 

 
Статьи

Чаши от черепи у прабългарите. - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 22, 1926, с. 1-23.

Към прабългарските надписи. - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 23, 1927, с. 1-20.

Der Titel kanárti keínos. - BZ, 32, 1932, р. 13-15.

Zu der Inschrift des Reiterreliefs von Madara. - Byzantinisch - Neugriechische Jahrbücher, 9, 1932, p. 1-35.

Нов прабългарски надпис. - ИБАИ, 7, 1933, с. 399-401.

Първобългарските надписи от Хамбарлин. - ИИД, 8, 1933, с. 24-48.

Исторически преглед на досегашните издания на първобългарските надписи. - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1-12.

Към въпроса за тълкуването на надписите около Мадарския конник. - - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1-28.

Die byzantinischen Bestandteilen der protobulgarischen Inschriften. - ИБАИ, 9, 1935, с. 269-272.

Няколко бележки към българската история. - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 32, 1936, с. 1-37.

Новият извор за поражението на Никифор І в България през 811 г. - Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 33, 1937, с. 1-8.

Плиска в географските карти от І-VІІ в. - МкП, 12, 1940, 3, с. 43-50.

Zur Deutung und Datierung der protobulgarischen Inschrift vor dem Ritterrelief von Madara, Bulgarien. - BZ, 47, 1954, p. 117-122.

Славянизми в прабългарските надписи. - В: Сборник в чест на акад. Ал. Теодоров - Балан. С., 1955, с. 99-103.

What was the title ptzirgou (ptzyrgou) boilas in the Protobulgarian inscriptions. - Bsl, 16, 1955, p. 120-124.

Les inscriptions du relief de Madara. - Bsl, 16, 1955, p. 212-254.

Надписите около Мадарския конник. - В: Мадарският конник. С., 1956, с. 51-113.

Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у българите в ІХ в. - ИЕИМ, 3, 1958, с. 3-38.

Надпис ли е бил "Именникът на българските князе". - ИАИ, 24, 1961, с. 1-8.

Die Anfange der bulgarischen Literatur. - IJSLP, 4, 1961, p. 116-145.

Protobulgarische Inschrift auf einer Silberschale. - Byzantion, 35, 1965, p. 1-9.

За славянските племена в Североизточна България от VІ до ІХ в. - В: Преслав. І. 1968, с. 17-28.

Randbemerkungen über die "Miracula Sancti Demetrii". - Byzantiná, 2, 1970, p. 285-300.

Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. - In: Studia balcanica. 1. Recherches de géographie historique, Sofia. 1970, p. 69-78.

Die Kaiseridee beiden Protobulgaren. - Byzantiná, 3, 1971 p. 81-92.

Les inscriptions protobulgares et leur portée culturelle et historique. - Bsl, 32, 1971, p. 35-51.

Zwei Versionen bei Teophanes und Nikephoros dem Patriarchen. - RESEE, 9, 1971, p. 363-367.

Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V. gegen die Bulgaren. - ЕВ, 1971, 3, р. 7-17.

Географското минало на Плиска и нейната околност. - Известия на Народния музей - Шумен, 6, 1973, с. 3-13.

Първобългарски амулети. - Известия на Народния музей - Варна, 9, 1973, с. 53-63.

Нов възпоменателен първобългарски надпис. - В: Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973, с. 412-418.

Die Botschaften der byzantinischen Kaiser aus Schlachtfeld. - Byzantiná, 6, 1974, p. 73-83.

Към въпроса за девташларите. - Известия на Народния музей - Варна, 12, 1976, с. 1-7.

 

Лит:

D. Lang, Bułgarzy, Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1983, s. 143. ISBN 83-06-00831-6

Vladimir I. Georgiev (Hrsg.): Studia in Honorem Veselini Beševliev. Academia Litterarum Bulgarica, Sofia 1978 (darin S. 13–32 Bibliographie seiner Publikationen 1921–1976)

Jürgen Werner: Veselin Beševliev. In: Jahrbuch der Sächsischen Akademie der Wissenschaften. 1991–1992, S. 269–274 (hier S. 272–274 Ergänzung der Bibliographie)

Рубрикатор просопографический: 
Бешевлиев В.